Община Козлодуй

История

Векове наред на този крайдунавски бряг са живели траки, славяни и българи, които създават свой бит и култура. Следи от тракийски поселищен център, съществувал през първото хилядолетие пр.н.е., са останали в надгробните могили. По-късно през тези места минава големият римски крайдунавски път. За това свидетелстват и останките от римските кастели Магура пиатра (или Регианум), Камиструм и Аугуста.

В този регион са и трите исторически окопа, наречени по-късно Ломски, Островски и Козлодуйски, където е бил настанен Аспарухов военен гарнизон.

Първото известно писмено сведение за наличието на село с подобно име в Никополския санджак се дава от „иджмал “ дефтери от XV век. В описа на санджака, проведен около 1483 г. за населените места в каза Чибри (Цибър) е записано:

„Село Койдозлу, спадащо към Чибри, домакинства 8.

......

Село Бутанофче, спадащо към Чибри, домакинства 6.

Село Хайреддин, спадащо към Чибри, домакинства 4.“

Има известни данни за Козлодуй и от XVI в., с което се доказва трайното заселване на селището. През XVIII в. селището е отбелязано като Котозлук и Козлудере (нисък дол), а по-късно — Козлодуй (ъгъл на ледовете). Друга версия за името на селището: Стръмнините, наречени “козля” се намират на Дунавския бряг, а именно “Крушов баир” и “Върляка” /върло-стръмно – типичен козля/. Той е дал името на Козлодуй от съчетанието на думите “Козля” и “Дунав”, наричан от славяните Дунай-козля (чука). Историческа местност “Ботев парк” на територията на общината е Защитена местност “Козлодуй” с площ 10 ха и е единствената защитена територия в общината по Закона за защитените територии. Днес паркът съчетава както обекти с историческа стойност така и множество възможности за отдих в организираните еко-пътеки и места за отмора и наблюдение на птици, риболов, а в традиционните Ботеви дни той е и център на многобройни прояви. Освен традиционната растителност в него виреят екзотични иглолистни гори от черен бор. Богата е и храстовидната растителност, наред с характерните за географския район крайречни влаголюбиви формации от върба. Паркът е разгърнат край мястото, където през май 1876 г. Христо Ботев и неговата чета слизат от параход “Радецки” целуват родната земя и поемат пътя към Врачанския Балкан и към безсмъртието. През 1939 г. на козлодуйския бряг признателни потомци издигат със собствени средства и труд внушителен паметник с барелеф на Христо Ботев. Запазен е и поставеният след Освобождението голям оброчен каменен кръст, белязал святото историческо място на слизането на Ботевите четници. През 2002 г. по инициатива на Фондация „Спасение за Параход Радецки” и решение на Общински съвет – Козлодуй, в „Ботев парк” на Козлодуйския бряг е поставена паметна плоча в чест на австрийския капитан Дагоберт Енглендер - чужденецът, проявил съпричастност към каузата за саможертва на българските четници. 

В така оформения мемориален комплекс се откроява Националният музей Параход „Радецки”, свързан с делото на Ботев и с пътя и съдбата на Ботевата чета. Параходът „Радецки” е установен в специално пригоден за него пристан на Козлодуйския бряг. Корабът е единствения плаващ кораб-музей на Балкански полуостров и е един от 100-те национални туристически обекта в България. Тези факти отреждат на Козлодуй специално място в българската история. На близкия Крушов баир още през 1932 г. е създаден неувяхващ паметник на пламенния революционер – инициалите на Христо Ботев, очертани първоначално с акациеви дръвчета а в момента те са туя. С Ботев и неговото дело са свързани още общинският музей „Козлодуй - новата станция на България”, намиращ се непосредствено до паметника на Ботев на козлодуйския бряг - експозиция е разположена в четири помещения, като във всяко едно от тях е показана отделна тема от историята на гр. Козлодуй и Поповото ханче в с.Бутан – е една от най-старите запазени сгради в община Козлодуй, в която е отседнал щаба на Ботевата чета на път за Врачанския балкан. От Ботевия парк по маркиран път се стига до Аспаруховия вал (Окопа) от времето на Дунавска България, който започва от местността Килера, намираща се западно от пристанището. Валът, строен в края на VІІ в. е дълъг 32 км, като най-голямата му запазена височина е 2,60 м. Завършва близо до с. Хайредин. Ботевата алея, дълга 120 км, следва точния маршрут на Ботевата чета от слизането ú на Козлодуйския бряг до вр. Околчица във Врачанския Балкан. Пътят е маркиран с каменни знаци и две редици дръвчета. Около историческите места с паметни плочи и паметници, които бележат бойния път на четата, са оформени лесопаркове. Стотици участници тръгват всяка година на 28 май в седемдневния национален поход, за да се включат на 2 юни във всенародното поклонение на Околчица в чест на Ботев и на загиналите за свободата на България. Интересни културни обекти в община Козлодуй са църквите. Църквата „Св.Троица” в Козлодуй - построена с дарения на населението и осветена на 8.09.1914 г., декларирана като архитектурно-художествен паметник с уникална дърворезба по иконостаса, проскинетарията и архиерейския трон. Църквата „Св.Вознесение” в Бутан - единствената двуетажна църква в България със специфичен изнесен олтар. На първия етаж се е помещавало килийно училище. Построена е през 1860 г. и осветена на следващата година не е преставала да функционира и до днес. Тя е една от малкото неманастирски църкви с три камбани.

„Народно читалище храм-паметник Христо Ботев – 1879” в Козлодуй създадено с Указ на княз Александър Батенберг е читалище с дълголетна история и значимо място в културния живот на община Козлодуй, чиято сграда е построена с дарения и доброволен труд на будните козлодуйци през 1929 г. В четирите села на общината (Хърлец, Гложене, Бутан и Крива бара) има 4 читалища, които са основните огнища на културния живот в селата. Към традиционните местни културни центрове, през 1985г. се прибавя и Дом на енергетика при АЕЦ „Козлодуй”. Той разполага с много добра материална база, със зали за конференции, срещи, концерти и други. Археологическият резерват „Аугуста” е разположен на 4 км. южно от с. Хърлец – или около 10 км. източно от Козлодуй. Обявен е за паметник на културата през 1965 г., а през 1984 г. с Разпореждане на МС е обявен за археологически резерват, единствен до сега за Северозападна България. В резервата са открити данни за римски военен град/кастел/, съществуващ от I до VI век. Впоследствие върху неговите развалини е изградено славяно-българско селище.

На 17 май 1876 г. на козлодуйския бряг от кораба „Радецки“ слиза четата на Христо Ботев. (стар стил)

На 23 ноември 1877 г. 8-и кавалерийски полк с командир Александру Перец освобождава Козлодуй от турско робство.

На 29 август 1969 г. с указ №828, публикуван в Държавен вестник бр. 68, Козлодуй официално е признат за град.

На 6 април 1970 г. е поставено началото на строежа на Първа атомна електроцентрала „Козлодуй“.

На 31 декември 2004 г. с постановление на Народното събрание блоковете 1 и 2 на АЕЦ "Козлодуй" са изведени от експлоатация.

На 31 декември 2006 г. блоковете 3 и 4 на АЕЦ "Козлодуй" са изведени от експлоатация.